Възпитанието на д-р Коен не му позволяваше да реагира твърде остро на среднощното телефонно позвъняване, въпреки че пронизителният звук наруши абстрактния сън, в който плуваше блажено вече повече от час.

    - Майка ми е починала. Ще дойдете ли веднага, докторе?

Какво значение имаше, дали ще дойде на минутата, след час или най-добре на следващата сутрин? Така или иначе жената вече е мъртва! Д-р Коен знаеше, че и да откаже в момента, просто повече нямаше да може да заспи тази нощ.

                - Прибрах се чак към полунощ – Мъжът, който го посрещна на вратата на къщата имаше влажни сивкави очи, ръцете му едва доловимо потреперваха.

– Извинявам се, че ви досаждам по това време, но цял ден ме нямаше, пътувах извън града. По професия съм шофьор, по цяла седмица въртя волана на камиона. Сигурно е умряла още сутринта, излязох много рано, още към шест. Честно казано не й се обадих, а може би трябваше... Ако й е било лошо... Може би щях да й помогна...

Д-р Коен премина бързо през тъмно предверие, пресече помещение, което определи като тясно холче и следвайки плътно едрата фигура на домакина се намъкна в полуосветена спалня.

- Явно е починала в съня си. Обичаше да спи на дясната си страна, заради проблемите със сърцето, и все си свиваше краката в коленете. В последно време започна да прекарва почти целия си ден в леглото. В почивните дни дори й нося закуска на специална табла. – Синът не преставаше да бръщолеви. Д-р Коен предпочиташе само да кима утвърдително. – От година се разболя, не беше нещо много сериозно, но от тези почти непрекъснати болки в ставите, доста се скова. Искате ли да я видите?Домакинът отметна мъхестото одеяло от тялото на възрастната жена. Тя лежеше в леглото на една страна с присвити в коленете крака. „Можеше поне да чарсафоса одеялото”, мисълта мълниеносно прониза мозъка на разбудилия се окончателно лекар. Лицето на мъртвата беше восъчно бледо, устата й зееше полуотворена, ригидността на дъвкателните мускули й пречеше да придобие не толкова шокиращо изражение. Нощницата откъм гърба й се беше разтворила и откриваше мъртвешки жълтата й кожа.

- Тук ли я открихте? – Д-р Коен промърмори почти на себе си.

- Да, тук в леглото, изобщо не съм я помествал. Веднага се обадих на 112, а оттам ме насочиха към Вас.

- Да, да... – Докторът се наведе и прихвана леко ръката на починалата. Студенината и твърдостта на кожата инстинктивно го отблъсна и той я пусна. Върховете на пръстите й тъмнееха в моравосинкав отблясък. Наистина ставите изглеждаха ревматично изкривени. – Като млада вероятно е боледувала от ставен ревматизъм. Имаше ли високо кръвно налягане? Кога беше операцията на сърцето? – той посочи стария оперативен белег между гърдите на жената.

        - О, смениха й клапата преди повече от десет години. Но кардиолозите казваха, че новата работи като за световно...

         - Твърде вероятно да е било наистина така, тъй като около глезените и по подбедриците има слаби отоци. Но пръстите на краката, целите ходила и глезените са тъмнолилави. Да не би да е имала проблеми с вените?

       - Не, не, наскоро я водих на съдов хирург. Доплеровото изследване показа, че съдовете й са в добро състояние. Най-вероятно е получила инфаркт на сърцето. Все се притесняваше за мен - че не се женя, че все й водя неподходящи снахи... Инфарктът май така в съня си го получава човек, а?

     - И в съня си, и наяве – Д-р Коен беше смръщил неодобрително вежди – Но да Ви кажа, майка Ви не е починала в съня си. Нито пък в това легло...