​

(или кратка автобиография)

Баща ми е Клифърд Доналд Саймък. Понеже рожде­ната ми дата е 3 август, а и в живота ми всичко живо е... въображение.

Джон Уиндъм е мъдрият ми вуйчо. Като юноша често заспивах с Чоки от едната страна на възглавницата и с Трифидите от другата. Дните през щастливото си дет­ство прекарвах в Изгубения свят на Конан Дойл, а ве­чер, прибирайки се към къщи, тайно минавах през улица Морг, за да си побъбрим с приятеля ми Едгар. Летата прекарвах с по-големия си вуйчо Джи Даръл, с когото обикаляхме из буковите гори в търсене на мокрици. От тогава се влюбих в животните... и в букаците.

Като прибавим и факта, че по всяка вероятност Мери Уестмакот, авторката на „Любов и саможертва“, ми е майка, голямото ни семейство наистина изглежда пре­дизвикателно пъстро.

В интерес на истината недолюбвам големия си бра­товчед Чарлз, въпреки че той успешно присвои поетиче­ската ни фамилия и се оказа, че е станал необяснимо популярен сред интелектуалците... И битниците.

Напоследък направих едно забележително откритие. Установих, че имам ментален близнак. Името му е Рей Бредбъри. От тогава насетне се отдадох на писането на странни истории, защото: „Действителността не е всичко”.

Пиша разкази, имам публикувани два романа „Убийства 4D” и „4.50. Часът на кошмара”, участия в антологиите „451 по Бредбъри”, „Разказвачи 2014”, „Ако бях шеф”, „Детство”.  Третата ми самостоятелна книга е със заглавие „...А те изпълзяват нощем”, тя  е в жанра на странните истории.